Пъстърва на туичинг

Април е месецът, в който пъстървата вече се раздвижва сериозно. Температурата на водата в реките все още е далеч от заветните 13 градуса, когато петнистата красавица напада всичко като обезумяла. Но пак може да направим хубав излет, макар че в повечето случаи ще ни се наложи да ловим в сура и още снежна вода. Каква техника да приложим? Ако сте спинингист, сега е моментът да опитате техниката с неравномерно водене, наречена „туичинг”.

В какво се състои този метод? Накратко казано, това е риболов със специални воблери, които имат подскачаща и много дразнеща игра. Пъстървата едва ли ги възприема толкова като потенциална храна, колкото като неканен нашественик в ловния район. Това е все едно да ви влезе оса или жилещо в кухнята – веднага търсите вестник или нещо друго, за да го утрепете, дори да ви е налегнал най-тежкият мързел. Същото е с пъстървата и туичинговите воблери.
Накратко казано, туичингът е риболов на креативното мислене, при който придаваме много особена игра на примамката. По принцип всеки воблер може да се води по неравномерен начин, но за пъстървата най-подходящи са тези от клас Minnow с дължина около 3.5 – 5 см в зависимост от реката и рибите в нея. Minnow е издължена примамка и при този тип водене играе като обезумял. Подборът на марката и ценовия клас е предмет на личен избор. Има примамки с цена около 40 лв и други, които са доста по-евтини. В опитни ръце работят и едните, и другите. Не бива да се приема, че ако купим скъп воблер, веднага ще почнем да ловим пъстърви на туичинг. По-добре да почнем с по-евтини примамки, да се научим как се „туичи” и чак тогава да се хвърлим на по-скъпите изделия.

Проводката

Има най-различни видове „туичинг”, като всичко опира до това да си създадем собствена система. Това налага спокойно и търпеливо тестване на всяка примамка, с която разполагаме. Най-често воденето се състои в извършване на къси или средни резки движения с върха на пръчката, докато обираме влакното. Разполагам например със самоделен воблер, който иска върхът на пръчката непрекъснато да играе в амплитуда от около 20-20 см. Опитайте да си представите какво означава това! С едната ръка непрестанно играете с върха на
въдицата наляво и надясно, а с другата въртите. Правите и паузи от по секунда – две, което е много важно, тъй като често пъти атаката е точно по време на паузата. Други примамки изисква по-различно водене от описаното. Много е важно и накъде водим примамката – по течението, напреди или срещу водната струя. Повече от всякога се налага да се опитаме да си представим какво се случва от другата страна на линията, а не да водим воблера механично. Не бива да чакаме бързи резултати. Когато обаче овладеем този вид проводка, воблерите Minnow ще се превърнат в страхотно оръжие за лов на петнистите красавици.

Воблерите

Най-често това са примамки, конструирани по такъв начин, че при равномерно водене играта им е слабо изразена. Когато обаче почнем да презентираме примамката с „туичинг”, онова чудо отсреща започва да играе изключително агресивно, да танцува и да прави пируети. Движението му няма абсолютно нищо общо с обичайното поведение на малките рибки под водата. Смисълът на „туичинга” е точно в това – да нахлуе агресивно в зоната на пъстървата, а не да изобразява плаха лешанка, която пъстървата да възприема само и единствено като обект за ядене.
Най-добре е, преди да почнете да ловите, да оттренирате „туичинг” на близка дистанция от порядъка на 5-6 метра, където имаме видимост. Опитайте се да си създадете собствен стил на проводка – дето има една дума, колкото спинингисти, толкова и видове „туичинг”. Изпробвайте избрани 4-5 воблера, с които ще ловите този ден. След като се уверите, че сте придали нужната игра на примамката, започнете да ловите.

Зона на риболов

Най-често зоната за риболов на пъстърва с „туичинг” варира в дистанцията до около 15 метра, колкото е ширината на средните реки. В големите и придошли води туичингът е по-сложен заради по-голямата сила на течението и по-мощната вода. При стандартните за България условия обаче ловим пъстървите на около 10-15 метра. За да можем да осигурим добра игра на примамката на далечната дистанция, трябва да разполагаме с по-твърдо влакно със слаба разтегливост. Това ще ни даде възможност да усетим добре всяка атака и да засечем навреме.

Такъмите

За този тип проводка най-удобни са бързите и жилави спинингови въдици с дължина около 2.10 м. Върхът трябва да е в състояние да играе енергично, за да придаде нужната игра на воблера. За влакното вече стана въпрос, че е добре да бъде твърдо, с малка разтегливост.Макарата си е от стандартните за пъстървов риболов – модел 1000 или най-много 2000 по най-разпространената класификация, с отлично работеща механика.

Хвани и пусни

Риболовът с туичинг е в състояние да размърда и най-мързеливата пъстърва и да я накара да се вдигне от дъното, за да атакува. Миналата есен имах излет, при който рибите излизаха нагоре буквално от 2 метра дълбочина, за да нападнат воблера. Често пъти обаче атаките са на долната кука. По тази причина при „туичинга” повече от всеки друг път има опасност да закачим пъстървата в окото и да я съсипем, вместо да я върнем обратно. Как да избегнем това? Най-добре е да подменим едната от двете тройки с единична кука, или направо и двете. По този начин хем ще засичаме при отчетливите атаки, хем няма да повреждаме пъстървите, ако нападат странично. Внимание! При този вид проводка ще имаме и доста повече празни кълванета, при които рибата само удря воблера с глава и бяга. Това обаче е част от очарованието на цялата схема – в крайна сметка ловим за кеф, а не да тъпчем раницата с риби.

Станил Йотов