p-1

Правилен избор на примамката

На голямо езеро при риболов на воблери успехът зависи от правилния избор на примамка и място за риболов. Швейцарецът Штефан Зибер има и за едното, и за другото системен подход, което му позволява да лови успешно. 

Днес все повече риболовци използват за риболов на хищни риби воблери. Количеството на тези примамки в специализираните магазини е много голямо, начинаещият спинингист може да изпита затруднение в избора си. Много модели притежават еднакви свойства, затова при закупуване е необходим системен подход. Трябва да се обърне внимание на това дали съставения набор от воблери може да удовлетвори потребностите в повечето ситуации на водоема.

По степен на плаваемост се различават плаващи воблери, с нулева плаваемост и потъващи. Това е показател за това как примамката се държи във водата, а не колко дълбоко потъва. С повечето воблери, използвани в спининга, а не в тролинга, се лови на дълбочина до 5 м. Изключение са потъващите модели, с помощта на които могат да се покрият на практика всякакви дълбочини. При много воблери данните за дълбочинно потъване са указани на опаковката. Те по принцип се базират на тествания с използването на монофилно влакно с тест на натоварване около 5 кг, което съответства на диаметър 0,25 мм. С по-тънко влакно заради малкото съпротивление на водата моделите потъват значително по-надълбоко, отколкото е указано на опаковката. Не купувайте евтини изделия, купувайте само висококачествени. Те са по-скъпи, но и работят по-добре. Ако първата голяма риба при изваждане заради качеството на вашия воблер се откачи, вие скоро ще се разочаровате от такова икономисване. Но само един качествен воблер не може да доведе хищника на куката. Примамката трябва и правилно да се подаде. Техниката на водене зависи от мястото на риболов.

1. Поле от растителност

Винаги трябва да ловите при водната растителност. Започнете риболова настрани, обърнати към откритата вода. За тази цел използвайте воблери, които се гмуркат до дъното, по този начин можете систематично да облавяте всички дълбочини на водоема. За да се спусне на дъното примамката, след замятане веднага започнете да намотавате, но при всеки контакт с дъното правете кратка пауза. Така воблерът леко изплува и именно в този момент се случват повечето кълванета. Ако забележите, че хищниците кълват предимно близо до повърхността, поставете плитко газещ воблер. В този случай може да се използва дори попер или друга чисто повърхностна примамка. Те могат да се водят непосредствено над водните растения. По такъв начин можете да склоните към кълване и хищните риби, които са се спотаили в прозорците между водораслите.

2. Плитки заливи

Плитките заливи с дълбочина до 2,50 м облавяйте с помощта на воблер суспендер, тоест висящ във водата. Той трябва да гази на дълбочина 1-2 м. Водете го с подръпвания, както джърк бейт. След всяко дърпане той се спира на определена дълбочина, без да се издига или спуска. Ако след четвърт час не е клъвнала нито една риба, поставете дълбоко газещ воблер с нулева плаваемост и обловете придънната зона. Когато воблерът достигне дъното, го водете с кратки подръпвания. Периодично трябва да се правят по-продължителни паузи във воденето. В момента, в който примамката след бързо водене за кратко време застива неподвижно във водата, кълват повечето хищни риби. Ако водата е замътена, за предпочитане са воблери със звукови камери, които произвеждат доста силен шум под водата. Дори при лоша видимост хищникът открива такава примамка. В много плитки заливи е най-добре да използвате повърхностни примамки, които се водят по метода walking-the-dog (в зигзагообразен курс). Рибата, особено костура, се издига към повърхността и атакува воблера.

3. Дънери

Многообещаващи са участъците от водоема с потънали на дъното дървета. За предпочитане са обемните плитко газещи воблери. Ако се водят бавно, зацепи се случват рядко. Кълванетата са много стремителни и засечените риби се опитват веднага да се отправят към някое от многобройните препятствия. Риболовецът непреднамерено е длъжен да препятства това и да извади рибата на открита вода. Използвайте достатъчно гъвкава въдица и непременно влакно, устойчиво на триене, с висок тест на натоварване.

4. Пристани и мостове

Пристаните и гредите на мостовете са подходящи места за риболов. Тук винаги стоят няколко гладни хищника. Особен интерес представлява за тях воблера, който след замятане и първо потъване във водата се натъкне на гредата на моста или наколната стена. Ако продължи да се води, като се променя скоростта и се правят паузи във воденето, кълването няма да се забави. За такава ситуация са много подходящи воблерите с издължено тясно тяло с нулева плаваемост и плаващи модели, които изплуват много бавно. Примамката трябва да се води колкото се може по-близо до пристаните или гредите на мостовете. Наистина, там има по-голяма опасност от зацепи, но и шансовете за улавяне на голяма риба са по-големи.

5. Правилни такъми

Въдица. Използвайте не прекалено твърда въдица с гъвкав връх. Бялата риба или костура могат много деликатно да вземат воблера, затова върхът на въдицата не трябва да бъде прекалено твърд. При риболов с лодка са подходящи моделите с дължина 2,1-2,4 м. При риболов от брега въдицата може да бъде малко по-дълга, до 2,7 м.

Макара. Макарата изпълнява по-голяма част от работата, затова трябва да се обърне особено внимание на нейното качество. Много е важен добрият аванс, на шпулата плетеното влакно трябва да се подрежда добре. Размерът на макарата трябва да съответства на  въдицата, в противен случай такъмът няма да е балансиран.

Влакно. Използвайте само плетено влакно. То е слабо разтежимо, затова с него дори на голямо разстояние се усеща добре кълването и може да се направи ефективно засичане. В качеството на материал за повод използвайте флуорокарбон, а на водоеми с голямо количество щука използвайте стоманен повод.

Воблер. Различни фирми предлагат висококачествени воблери. Много уловисти воблери  са Illex и Megabass.

Съвети за риболов на воблер

1.Не оставайте прекалено дълго на място, на което няма кълванета. Най-добре опитайте да преминете на друго.

2.В студена вода водете воблера колкото се може по-бавно. Особено подходящи за тази цел са моделите с широки силни колебания.

3.През пролетта използвайте малки воблери, а през цялата година приспособявайте примамката според размера на рибата.

4.Често правете паузи по време на воденето и оставяйте примамката за 2-3 секунди без движение във водата. В повечето случаи по това време се случват кълванетата.

5.Разберете колко бързо потъва воблерът; така винаги ще можете да го спуснете на нужната дълбочина.