DSC_7389

Магията на тролинга


В последно време по всички големи язовири ежедневно могат да се видят десетки тихо пърпорещи лодки с разпънати настранивъдици, бавно обикалящи водната шир. С всяка изминала година този вид риболов трупа нови и нови фенове. Това никак не е случайно. На първо място е ефективен. Ловят се елитни едри бели риби, сомове, щуки, кефали, костури и пъстърви. Най-търсена си остава бялата риба, но все повече хора отделят специално внимание и на риболова на сом.

Най-общо казано риболова на тролинг се дели на три части. Пролетен – преди забраната за риболов, летен и есенен.

Оборудване

Риболовът на влачене съвсем естествено изисква лодка с мотор. Може да е бензинов или електрически, важното е да има сравнително бавен ход и да може да поддържа скорост от около 4-5 км/ч. Това е най-“дашната” скорост за влачене, но разбира се това не е закон. Понякога се налага да се влачи по-бързо, а някога и по-бавно. Зависи както от хищниците, така и от конкретната примамка. При различна скорост на лодката всеки воблер играе различно. Може да го установите като държите воблера пред вас във водата и променяте скоростта на лодката. Някой път рибите атакуват стръвно, когато воблерът прави много силни вибрации, а друг път – когато едва -едва се поклаща. Най-добри отзиви за отделните марки двигатели идват на първо място отYamaha, следвана от Tohatsu и Mercury. От електрическите най-подходящи са моделите на Minn kota.
На лодките няма как да се спра в тази статия. Общо взето “всеки си има с каквото си има”! Подходящи са както надуваемите лодки с дължина от 2,5 м нагоре, чак до моторници с дължина над 5 м. Тъй като това не е състезание по надбягване, не са нужни някакви супер мощни двигатели и кой знае какви лодки. Принципно е добре двигателят да е поне 5 коня. Ако е двутактов, е по-шумен и харчи повече гориво, но пък се обслужва лесно. Превозва се, без да се съобразявате да е прав, както е при четиритактовите. Двигателите от 15 коня нагоре стават доста тежки и обикновено са трайно прикрепени за транеца на лодката. При тях се налага и задължително да се използва и по-голяма лодка, както и колесар. Добре е да се знае, че на колесарите се гледа като на отделни коли и подлежат на регистрация в КАТ, гражданска отговорност и т.н. Дали за гумена лодка е добре да се използва колесар или да се издува и надува, е въпрос подобен на спора за произхода на кокошката и яйцето. С колесар се пътува по-трудно, но пускането и най-вече ваденето е много лесно и удобно.
Следва сонарът. Без наличие на ехолот тролинга не е тролинг, а просто разходка с лодка. Сонарът помага
наистина много в този риболов. На първо място се следи дълбочината. Често рибите стоят на определена дълбочина от например 3-4 м. Понякога няма значение дали отдолу е 7-8 или 25 метра, но понякога има и то голямо. Често сонарът показва почти навсякъде мирни риби на съответната дълбочина, но хищниците налитат, ако дъното е на не повече от 10 м, примерно. Ако масово рибните пасажи се движат на 3-4 м под повърхността, се избира воблер, който гази именно там или малко по-долу. Хищните бели риби, а и щуките дебнат пасажите, плувайки точно под тях. Сонарът показва особеностите в релефа на дъното. Точно по прагове и резки падове или залети речни корита се навъртат хищниците. Ударите са точно там. Сонарът показва и температурата на водата, което също е полезно. Ако сонарът е от по-висок клас и разполага с GPS, е още по-ценно. Това ни дава точна представа за местоположението ни по всяко време. Сонарът ни чертае следата, по която е минала лодката и така един успешен “тегел” между няколко дашни точки може да бъде повторен абсолютно точно множество пъти. Да не говорим, че ако падне мъгла или се стъмни, ще ни отведе точно там, където поискаме. Най-ценното предимство на GPS-а обаче е следенето на скоростта. Когато се движим по вятъра, ни се струва че караме много бавно, а всъщност воблерът се клати като побеснял. Вълничките просто ни заблуждават. При движение срещу вятъра се налага да се дава доста повечко газ, за да се поддържа скорост от нужните 4-5 км/ час. Накрая идва ред и на технологията Site Imaging. Най-скъпите сонари на Hummingbird я притежават. Посредством нея може освен под нас да сканираме и доста обширен район отстрани и да преценим дали там няма повече риби или по-перспективни места. Подобен сонар обаче струва между 2800 и 7800 лв… Най-близкият сравнително достъпен вариант е новият модел 597 ci HD Down Imaging. Той също сканира абсолютно детайлно всичко, но само отдолу, а не отстрани. Има и GPS и струва около 2000 лв. Аз избрах точно този модел за себе си.

IMG_0165

Въдиците също може да са най-различни. Най-удачно е бели риби и сомове да се ловят с въдици с дължина 2,70 м и акция 20-60 г или малко по-ниска, а костури, пъстърви и други по-дребни риби с 2,40 м и акция 5-25 г. Лови се със спинингова макара с преден аванс с големина 3000-4000 и плетено влакно от 0,17 до 0,24 мм, като цветът е по избор. При риболов на пъстърви и при морски риболов е добре да се ползва и дебел флуорокарбонов лидер, дълъг 3-4 м. Накрая линията завършва с карабинка и на нея се закача воблера.

Когато се влачи за костури и пъстърви често примамката се отпуска на 30-35 м след лодката. При риболов на бели риби и сом се пуска на 60-70 м, а понякога и повече. Колкото по-назад се влачи примамката, толкова по-дълбоко гази тя. Дебелината на влакното също е от значение. Колкото е по-тънко влакното, толкова по-малко съпротивление оказва и примамката слиза по-дълбоко. Скоростта също влияе на дълбочината на газене.
Плетеното влакно е много здраво предпазва воблерите от загуба. Дори и да се закачи в дъното, в повечето случаи изтръгва примамката от закачката. Освен това не е разтегливо и на върха на въдицата веднага се усеща всичко – ударът, почукването в дъното, закачането на нежелано водорасло и т.н. Недостатък е единствено при риболова на сом, тъй като връзката практически е твърда. Сомът има твърди четки в устата и не се закача много сигурно на тройките. Постоянно тръска главата си и разширява дупките, което често води до откачане. С дебел монофил сом се лови по-успешно, но за останалите риби това има само недостатъци.
За воблерите може да се говори с дни и месеци! Има милиони варианти, но все пак моделите наRapala, Yo zuri, Duel и Salmo са най-добри. Масовите цени на качествените воблери са грубо между 10 и 20 лв. Има много скъпи японски воблери, които изглеждат уникално, но не мисля че на тях кълват повече риби отколкото на общо познатите. Има и много евтини воблери на разни незнайни марки или на такива за плувкарско оборудване. В
повечето случаи са катастрофално неуспешни. Те не вървят правилно, изскачат от водата или описват кръгове. Наистина и от пазара може да налучкате някой “бияч” за 4-5 лв., но шансът е минимален. При съвременния тролинг почти не се губят воблери и не е проблем да се инвестира в тях.

Калоян Белополски